Марио ТрендафиловПредставете си човек, който търси конкретен продукт в Google и попада директно на продуктова страница.
Той не е започнал от началната страница.
Не е минал през главното меню.
Не е видял последователността:
категория → подкатегория → продукт.
За него сайтът започва точно тук.
Ако продуктът не е подходящ, възниква следващият проблем:
Къде всъщност се намирам и накъде мога да продължа?
Може да иска да види сходни продукти.
Може да е попаднал в неподходяща продуктова група.
Може да иска да се върне едно ниво нагоре.
Тук наличието на меню само по себе си не е достатъчно.
След като вече знаем каква задача се опитва да изпълни човекът, следващият UX въпрос е:
Разбира ли къде се намира, какво има около него и накъде може разумно да продължи?
Това е ориентацията.
Ориентацията не е просто наличие на навигация
Когато говорим за ориентация, лесно започваме от компонентите:
главно меню;
категории;
breadcrumbs;
търсачка;
връзки към други страници.
Но те са средства.
Можем да имаме голямо меню с десетки възможности и човекът пак да не разбира коя от тях има отношение към задачата му.
Затова е по-полезно първо да проверим три неща:
Къде съм?
Какво има тук?
Накъде мога да продължа?
Едва след това има смисъл да оценяваме конкретните навигационни елементи.
Къде съм?
Нека човекът е попаднал директно на продуктова страница за конкретен офис стол.
Страницата показва:
име;
снимки;
цена;
характеристики;
бутон за покупка.
Но разбира ли потребителят мястото на продукта в каталога?
Офис стол ли е това?
Ергономичен стол?
Мениджърски?
Част от определена серия?
Къде може да види други продукти от същия тип?
Breadcrumbs могат да помогнат:
Мебели → Офис мебели → Офис столове → конкретен продукт
Но важен не е самият компонент.
Важен е сигналът:
„Това е мястото, в което се намираш, и ето как то се отнася към по-широката структура.“
Същата функция може да бъде подпомогната от заглавието, категорията, визуалната йерархия или връзките към по-горни нива.
Ориентационният въпрос е:
„Може ли човекът да разбере къде се намира, без предварително да познава структурата ни?“
Какво има тук?
Да преминем към категория:
„Аксесоари“
Какво означава това?
Аксесоари за телефони?
За компютри?
За офис?
Вътре ли са кабелите?
Зарядните?
Стойките?
Калъфите?
Ако човек трябва да прегледа множество продукти, преди да разбере какво бизнесът има предвид под „Аксесоари“, страницата не комуникира достатъчно ясно собствения си обхват.
Проблемът невинаги е само в името.
Понякога близки категории се припокриват.
Например:
„Аудио аксесоари“
и
„Аксесоари за слушалки“
Къде бихме очаквали да намерим кабел за слушалки?
А адаптер?
А резервни наушници?
Ако от имената и контекста не можем приблизително да предвидим какво съдържа всяка категория, човекът е принуден да проверява чрез проба и грешка.
Проблемът не е единичният допълнителен клик.
Проблемът е, че структурата не позволява достатъчно добре да бъде предвидено какво има зад следващата посока.
Накъде мога да продължа?
Потребителят влиза в „Офис столове“.
Разглежда продуктите и разбира, че всъщност търси по-специализиран ергономичен вариант.
Какво следва?
Една възможност е:
назад → главно меню → мебели → столове → друга категория.
Технически път има.
Но човекът трябва сам да възстанови структурата и да намери близката посока.
Друг вариант е текущата страница да показва смислени съседни групи:
Ергономични столове
Мениджърски столове
Посетителски столове
Тук потребителят получава не просто още връзки.
Получава информация за пространството около текущата категория.
Разбира:
„Това е една от няколко близки групи. Ако съм на неподходящото място, мога да коригирам посоката оттук.“
Добрата ориентация не изисква човекът винаги да познае правилната категория от първия опит.
Тя му позволява да разбере къде е попаднал и как да продължи.
Структурата може да е ясна за бизнеса и неясна за клиента
Екипът познава каталога.
Знае:
къде е всеки продукт;
каква е разликата между две продуктови линии;
какво означава името на категорията;
кои групи са близки.
Клиентът няма това знание.
Да приемем, че магазинът има:
Серия A
Серия B
Серия Pro
За екипа разликите могат да бъдат очевидни.
За нов посетител имената може да не дават достатъчно информация какво има зад всяка посока.
Въпросът тук е тесен:
Позволява ли структурата на човека да разбере какво съдържа всяка посока и кога тя има отношение към задачата му?
Повече движение не означава автоматично проблем
В аналитичните данни можем да видим:
категория → продукт → категория → друг продукт.
Това може да означава, че човекът се лута.
Но може и целенасочено да сравнява продукти.
Същото важи за движение между две близки категории.
Затова връщането назад или по-големият брой навигационни действия сами по себе си не доказват проблем с ориентацията.
По-важно е дали човекът може да разбере текущото си място, да предвиди приблизително следващата посока и да коригира курса си, когато е необходимо.
Как бих проверил дали има проблем с ориентацията
Не бих започнал с:
„Трябва ли ново меню?“
Бих започнал от вече установената задача.
Да приемем:
„Човекът трябва да намери подходящ тип офис стол според начина, по който ще го използва.“
След това бих проверил трите основни въпроса.
Къде съм?
Когато човек отвори страница, разбира ли:
какъв тип страница е;
към коя по-широка продуктова група принадлежи;
как текущият продукт или категория се отнася към останалия каталог?
Какво има тук?
Разбира ли:
какъв е обхватът на категорията;
какво вероятно ще намери вътре;
как тя се различава от близките продуктови групи?
Накъде мога да продължа?
Вижда ли:
по-широката категория;
съседни смислени групи;
логични посоки за продължаване;
начин да коригира курса, ако текущото място не е правилното?
Едва след тази проверка има смисъл да оценяваме средствата:
меню;
breadcrumbs;
заглавия;
категории;
връзки;
търсене.
Не започваме от компонента.
Първо определяме каква ориентационна функция трябва да изпълни.
Сигналът за проблем не е самият проблем
Ако хората често използват вътрешното търсене след отваряне на категория, това може да означава, че структурата не им помага достатъчно.
Но може търсенето просто да е най-бързият инструмент за тяхната задача.
Ако клиентите многократно питат:
„Къде да намеря X?“
за продукт, който реално присъства в магазина, това е по-силен повод да проверим структурата.
Целта не е да броим навигационните действия, а да установим дали човекът действително губи ориентация.
Добрата ориентация позволява човекът да коригира посоката
Човекът не е длъжен винаги да започне от правилното място.
Може да има непълна информация.
Може да използва различни думи от бизнеса.
Може по време на разглеждането да разбере, че търси друг тип продукт.
Добрата ориентация позволява:
„Попаднах тук. Разбрах какво има. Това не е точното място. Виждам къде има по-подходяща посока.“
Това е достатъчно.
Не трябва да премахваме всяка възможност за грешен първи ход.
Трябва да позволим човекът да го разпознае и коригира.
Ориентацията подготвя избора
Нека човекът вече знае:
къде се намира;
какъв тип продукти има пред него;
какъв е обхватът на категорията;
къде може да продължи.
Това още не означава, че знае кой продукт е правилният.
Тук ориентацията е свършила своята работа.
Следващият въпрос вече е:
Как да избере между възможностите, които е намерил?
Това е UX → Избор.